Димитър Стоянов: Войната в Украйна е катастрофа. Ситуацията около Запорожката АЕЦ има потенциала да превърне тази катастрофа в глобална
Димитър Стоянов с коментар за Tribune.bg:
От позиция на днешния ден 2019 година наподобява като от дълго време забравена ера – време, с което нямаше нито война, нито световна инфлация, нито коронавирусна пандемия, а главните проблеми на човешкото битие гравитираха към формата на именитите " перки " по " Граф Игнатиев ".
По това време един минисериал - концепция и сюжет на Крейг Мейзин с режисьор Йохан Ренк - разсъни голям брой мемоари, диалози, огромен културен спор и извънредно жив интерес по тематиката с най-голямата техногенна злополука в историята на човечеството – Чернобилската повреда от 26 април 1986 година Три години по-късно, в едно напълно друго и доста буреносно време, мнозина се питат какъв брой действителна е заплахата да се повтори нуклеарна злополука, даже в по-големи размери.
Руското настъпление в Украйна, почнало на 24 февруари 2022 година, прекатурна света по всички вероятни посоки – политическо, икономическо, обществено, военно и така нататък То се случи на територията на най-голямата европейска страна с 45 милиона души население, един от най-големите експортьори на зърно в света (от което безусловно зависят редица разрастващи се страни).
На територията на Украйна са ситуирани също по този начин серия от енергийни мощности, най-значимата от които е Запорожката атомна електроцентрала. Тя е най-голямата АЕЦ на територията на Европа и заема пето място в целия свят в тази категория. През март 2022 година в хода на военните дейности в Украйна Запорожката АЕЦ бива окупирана от съветската войска.
От този миг нататък централата е била обект на не един или два артилерийски обстрели като на 14 август 2022 година представители на четиридесет две страни желаеха от Руската федерация да изтегли войските си оттова и да върне контрола върху нея в ръцете на украински експерти. Не един или двама експерти показват като доста действителна опцията от техногенна злополука, която да повтори по своя обсег или даже да надвиши повредата от 1986 година на Чернобилската АЕЦ.
В един от епизодите на сериала " Чернобил " Джаред Харис, играещ ослепително ролята на професор Валерий Легасов, беседва с Борис Щербина (Стелан Скарсгард) и военачалник Тараканов (Ралф Инесън), при което споделя, че атомът е " смиряващо нещо ", на което военачалник Тараканов дава отговор, че не е смирязащо, а унижаващо. Атомът, вкаран в границите на изключителната мощ на нуклеарната енергетиката, през десетилетията се е потвърдил като един от най-мощните доставчици на сила за човечеството.
В същото време двете произшествия – Чернобил и Фукушима – като че ли удостоверяват думите на Тараканов от сериала " Чернобил ". Атомът може да има унижаващо деяние, когато нуклеарната енергетиката по силата на личните си естествени законите накаже своите основатели. И най-видното доказателство за това наказване може да бъде една разходка по улиците на призрачния град Припят. Природата последователно си " отвоюва " пространството метър по метър, малко по малко от човешката активност, заличавайки всякаква диря за нея, само че оставяйки най-силното увещание, че тя в миналото е съществувала на това място – радиацията.
Най-кратката истина за войната в Украйна е, че тя е злополука. Тя е злополука на първо място в човешки проект, обхванала в своя смут стотици хиляди, може би даже милиони ориси. Ситуацията към Запорожката АЕЦ има капацитета да трансформира тази злополука в световна.
И до момента в който политическите диалози за нея се водят на най-високо равнище, в това число президентът на Франция Емануел Макрон да убеждава съветския президент Владимир Путин да допусне инспектори от Международната организация за атомна сила (МААЕ), самата обстановка наподобява най-малкото сюреалистична. Ако безумието през юли-август 1914 година е дало началото на Първата международна война, то оръжията към оня миг не са имали подобен унищожителен капацитет, какъвто имат тези от атомната епоха.
И августовското безумство на 2022 година може да се окаже в десетки пъти по-катастрофално, в случай че не бъде открито решение за обстановката и в случай че не се спре заигравката с голяма нуклеарна мощ, имаща капацитета да се трансформира в голяма атомна бомба и да бележи живота по цялата планета.
Винаги в една такава обстановка най-правилно е да се приканва към разсъдък. Но не е ли индивидът всичко на всичко единственото рационално създание на тази планета, също и това създание, което има навика да повтаря една и съща неточност през разнообразни интервали от време, без да се сработва даже най-елементарен инстинкт за предпазване? За страдание, да. За страдание точно рационалните и самосъхраняващи решения прекомерно постоянно в историята са отбягвали човешкото схващане за сметка на безумието, което през последните над 100 години възпламенява две международни войни и на два пъти доближава цялото човечество към нуклеарна злополука.
За страдание го доближава и в този момент. И освен на фона на това, че една нуклеарна война в днешно време е доста по-вероятна в сравнение с в най-трудните моменти на Студената война, то го приближава и по линия на това, че нещо като мирния атом, употребен за произвеждане на сила, може да се трансформира в най-зловещо оръжие за заличаване.
Споменът за Чернобил е жив в съзнанието на множеството очевидци, които помнят злополуката и нейните последици (които не престават и до днес). Дано освен тази памет, само че и знанието за нея се трансфорат в най-хубавата предварителна защита и в път към най-разумното допустимо решение, което да не разреши в Запорожие, Украйна, да се повтори злополуката от 26 април 1986 година.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна. Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
От позиция на днешния ден 2019 година наподобява като от дълго време забравена ера – време, с което нямаше нито война, нито световна инфлация, нито коронавирусна пандемия, а главните проблеми на човешкото битие гравитираха към формата на именитите " перки " по " Граф Игнатиев ".
По това време един минисериал - концепция и сюжет на Крейг Мейзин с режисьор Йохан Ренк - разсъни голям брой мемоари, диалози, огромен културен спор и извънредно жив интерес по тематиката с най-голямата техногенна злополука в историята на човечеството – Чернобилската повреда от 26 април 1986 година Три години по-късно, в едно напълно друго и доста буреносно време, мнозина се питат какъв брой действителна е заплахата да се повтори нуклеарна злополука, даже в по-големи размери.
Руското настъпление в Украйна, почнало на 24 февруари 2022 година, прекатурна света по всички вероятни посоки – политическо, икономическо, обществено, военно и така нататък То се случи на територията на най-голямата европейска страна с 45 милиона души население, един от най-големите експортьори на зърно в света (от което безусловно зависят редица разрастващи се страни).
На територията на Украйна са ситуирани също по този начин серия от енергийни мощности, най-значимата от които е Запорожката атомна електроцентрала. Тя е най-голямата АЕЦ на територията на Европа и заема пето място в целия свят в тази категория. През март 2022 година в хода на военните дейности в Украйна Запорожката АЕЦ бива окупирана от съветската войска.
От този миг нататък централата е била обект на не един или два артилерийски обстрели като на 14 август 2022 година представители на четиридесет две страни желаеха от Руската федерация да изтегли войските си оттова и да върне контрола върху нея в ръцете на украински експерти. Не един или двама експерти показват като доста действителна опцията от техногенна злополука, която да повтори по своя обсег или даже да надвиши повредата от 1986 година на Чернобилската АЕЦ.
В един от епизодите на сериала " Чернобил " Джаред Харис, играещ ослепително ролята на професор Валерий Легасов, беседва с Борис Щербина (Стелан Скарсгард) и военачалник Тараканов (Ралф Инесън), при което споделя, че атомът е " смиряващо нещо ", на което военачалник Тараканов дава отговор, че не е смирязащо, а унижаващо. Атомът, вкаран в границите на изключителната мощ на нуклеарната енергетиката, през десетилетията се е потвърдил като един от най-мощните доставчици на сила за човечеството.
В същото време двете произшествия – Чернобил и Фукушима – като че ли удостоверяват думите на Тараканов от сериала " Чернобил ". Атомът може да има унижаващо деяние, когато нуклеарната енергетиката по силата на личните си естествени законите накаже своите основатели. И най-видното доказателство за това наказване може да бъде една разходка по улиците на призрачния град Припят. Природата последователно си " отвоюва " пространството метър по метър, малко по малко от човешката активност, заличавайки всякаква диря за нея, само че оставяйки най-силното увещание, че тя в миналото е съществувала на това място – радиацията.
Най-кратката истина за войната в Украйна е, че тя е злополука. Тя е злополука на първо място в човешки проект, обхванала в своя смут стотици хиляди, може би даже милиони ориси. Ситуацията към Запорожката АЕЦ има капацитета да трансформира тази злополука в световна.
И до момента в който политическите диалози за нея се водят на най-високо равнище, в това число президентът на Франция Емануел Макрон да убеждава съветския президент Владимир Путин да допусне инспектори от Международната организация за атомна сила (МААЕ), самата обстановка наподобява най-малкото сюреалистична. Ако безумието през юли-август 1914 година е дало началото на Първата международна война, то оръжията към оня миг не са имали подобен унищожителен капацитет, какъвто имат тези от атомната епоха.
И августовското безумство на 2022 година може да се окаже в десетки пъти по-катастрофално, в случай че не бъде открито решение за обстановката и в случай че не се спре заигравката с голяма нуклеарна мощ, имаща капацитета да се трансформира в голяма атомна бомба и да бележи живота по цялата планета.
Винаги в една такава обстановка най-правилно е да се приканва към разсъдък. Но не е ли индивидът всичко на всичко единственото рационално създание на тази планета, също и това създание, което има навика да повтаря една и съща неточност през разнообразни интервали от време, без да се сработва даже най-елементарен инстинкт за предпазване? За страдание, да. За страдание точно рационалните и самосъхраняващи решения прекомерно постоянно в историята са отбягвали човешкото схващане за сметка на безумието, което през последните над 100 години възпламенява две международни войни и на два пъти доближава цялото човечество към нуклеарна злополука.
За страдание го доближава и в този момент. И освен на фона на това, че една нуклеарна война в днешно време е доста по-вероятна в сравнение с в най-трудните моменти на Студената война, то го приближава и по линия на това, че нещо като мирния атом, употребен за произвеждане на сила, може да се трансформира в най-зловещо оръжие за заличаване.
Споменът за Чернобил е жив в съзнанието на множеството очевидци, които помнят злополуката и нейните последици (които не престават и до днес). Дано освен тази памет, само че и знанието за нея се трансфорат в най-хубавата предварителна защита и в път към най-разумното допустимо решение, което да не разреши в Запорожие, Украйна, да се повтори злополуката от 26 април 1986 година.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна. Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ